Самарското знаме - история на знамето, българска реликва

Самарското знаме - история на знамето

българската реликва - Самарското знаме

ИСТОРИЯ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Самарското знаме е българско бойно знаме национална светиня. То е изработено от монихини от руския град Самара през 1876 г.  за българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война. Първоначално е било предназначено за Априлското възстание, но не е било готово навреме след като и възстанието избухва преждевременно. Самарското знаме е връчено на българските опълченци на специлана церемония от Пьотр Алабин. то е заковано към дръжката със златни пирони. Знамето става известно по време на Битката при Стара Загора. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група-унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и др. Носено е и в битката при Шипка и Шейновската битка. Самарското знаме е единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“. 

По решение на Думата на град Самара от 17/29 април 1877 г. знамето е предадено на великия княз Николай Николаевич за да бъде връчено на Българското опълчение. На 6/18 май 1877 г. в Плоещ делегация от град Самара, начело с Ефим Кожевников и Пьотр Алабин връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от стария поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:

Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя.

Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.

След войната III-а Опълченска дружина е преобразувана в III-а пехотна Радомирска Пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев. През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (дн. Национална художествена галерия). В 1946 г. е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява и до днес в камера при специални условия. По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 юли 1880 г. се състои юбилейно честване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска дружина – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена За храброст. Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена За храброст, като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка. През 1958 г. са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. През 1978 г. реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва друго копие за музея.През 2004 г. президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир. През 2006 г. монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богородица“ даряват на Военно-историческия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.

Какво представлява Самарското знаме?

Самарското знаме е било ушито с три цвята плат (от горе надолу хоризонтално: тъмно червен, бял, тъмно син) с избродирани в средата златни кръстове. То е двустранно с две различни икони от двете страни на знамето. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий. Размерът му е 185х190 см. Дръжката на знамето е с три ленти: синя с надпис „Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла. Пиката на знамето е сребърна във византийски стил и е изработена по проект на граф Рошфор.